Zdravoslovni navitsi: Osem faktora, koito udŭlzhavat zhivota s desetiletiya

Daily Mirror Здравословни навици: Осем фактора, които удължават живота с десетилетия Стефан Парш, dpa • 11 пн. • 3 минути време за четене При здравословен начин на живот 40-годишните мъже могат да живеят с 23,7 години по-дълго, а жените могат да живеят с 22,6 години по-дълго, показва дългосрочно проучване. Пушенето и опиоидите имат особено отрицателни ефекти. Да бъдеш физически активен е навик, който може да удължи живота. При здравословен начин на живот 40-годишните мъже могат да живеят средно с 23,7 години повече, отколкото при много вреден. При жените тази разлика е 22,6 години. Това е резултатът от анализ на дългогодишно проучване на бивши американски военни, което изследователски екип представи на международната конференция „Хранене 2023“ в Бостън. Друго проучване показа колко важна е информацията за рисковите фактори за рак. Екипът, ръководен от Xuan-Mai Nguyen от Университета на Илинойс, анализира данни от над 700 000 американски ветерани на възраст от 40 до 99 години. Той дефинира осем навика като здравословен начин на живот: да бъдеш физически активен, да не пушиш, да се справяш добре със стреса, да се храниш добре, да не пиеш прекомерни количества алкохол, да спиш добре и редовно, да поддържаш положителни социални взаимоотношения и да не използваш опиоиди - да си зависим от болкоуспокояващи. „Бяхме наистина изненадани колко много бихте могли да спечелите, като въведете един, два, три или всичките осем фактора в начина на живот“, цитира Нгуен в изявление на Американското дружество по хранене. Най-големите рискови фактори са ниската физическа активност, зависимостта от опиоидни болкоуспокояващи и тютюнопушенето. Всеки от тези фактори е свързан с повишен риск от смърт от 30 до 45 процента по време на периода на изследването. Колкото по-рано, толкова по-добре, но дори и да направите само малка промяна на 40-те, 50-те или 60-те години, тя все още е от полза. Xuan-Mai Nguyen от Университета на Илинойс Лошото справяне със стреса, високата консумация на алкохол, нездравословната диета и лошата хигиена на съня увеличават риска от смърт с около 20 процента, докато липсата на добри социални контакти увеличава риска от смърт с пет процента. Лекарите установиха, че промяната към здравословен начин на живот увеличава продължителността на живота дори в напреднала възраст. „Колкото по-рано, толкова по-добре, но дори и да направите само малка промяна на 40-те, 50-те или 60-те си години, тя все още е от полза“, подчертава Нгуен. Замяната на това едно нещо може да ви помогне да живеете по-дълго! Данните от проучването идват от Програмата за милиони ветерани, национална изследователска програма на САЩ, която изучава как гените, начинът на живот и военният опит влияят върху здравето и благосъстоянието на бившия военен персонал. Анализът на Нгуен и колегите му разглежда данни от 719 147 ветерани, събрани от 2011 до 2019 г. Превантивно намалете собствения си риск от рак Начинът на живот също играе важна роля за намаляване на риска от рак. Според Световната здравна организация (СЗО) рисковите фактори за рак включват алкохол, ниска физическа активност, нездравословна диета, затлъстяване, червено и преработено месо, сладки напитки, консумация на тютюн и ултравиолетова радиация. Проучване на Съюза за международен контрол на рака (UICC) установи, че в десет развити страни с високи доходи средно една трета от анкетираните не следват препоръките за превенция на рака. Проучваните държави са Австралия, Германия, Франция, Великобритания, Израел, Япония, Канада, Швеция, Испания и САЩ. Хората в Япония са най-малко информирани „Важно е да се разбере дали хората не предприемат действия, за да намалят личния си риск от рак, защото не знаят за рисковите фактори, или не предприемат действия, въпреки че познават рисковите фактори“, каза Присивел Карера от Националната служба за превенция на рака център, според изявление на Германския център за изследване на рака (DKFZ) в Хайделберг. Ето защо, заедно с колегата си от DKFZ Силвия Калдерацо, тя анализира данните от проучването на UICC по отношение на състоянието на знанията за рисковите фактори за рак. Те установиха, че когато броят на хората, които са добре информирани за рисковите фактори за рак, се увеличи с един процентен пункт, броят на хората, които предприемат стъпки за намаляване на риска, се увеличава средно с 0,169 процентни пункта. Хората в Япония са най-малко информирани и е най-малко вероятно да се ангажират с превенция на рака. Но дори в Германия респондентите са имали под средните познания за рисковите фактори за рак. „В Германия около 40 процента от всички случаи на рак се считат за предотвратими – чрез здравословен начин на живот и използване на ваксинации“, казва Карера. Daily Mirror Zdravoslovni navitsi: Osem faktora, koito udŭlzhavat zhivota s desetiletiya Stefan Parsh, dpa • 11 pn. • 3 minuti vreme za chetene Pri zdravosloven nachin na zhivot 40-godishnite mŭzhe mogat da zhiveyat s 23,7 godini po-dŭlgo, a zhenite mogat da zhiveyat s 22,6 godini po-dŭlgo, pokazva dŭlgosrochno prouchvane. Pusheneto i opioidite imat osobeno otritsatelni efekti. Da bŭdesh fizicheski aktiven e navik, koĭto mozhe da udŭlzhi zhivota. Pri zdravosloven nachin na zhivot 40-godishnite mŭzhe mogat da zhiveyat sredno s 23,7 godini poveche, otkolkoto pri mnogo vreden. Pri zhenite tazi razlika e 22,6 godini. Tova e rezultatŭt ot analiz na dŭlgogodishno prouchvane na bivshi amerikanski voenni, koeto izsledovatelski ekip predstavi na mezhdunarodnata konferentsiya „Khranene 2023“ v Bostŭn. Drugo prouchvane pokaza kolko vazhna e informatsiyata za riskovite faktori za rak. Ekipŭt, rŭkovoden ot Xuan-Mai Nguyen ot Universiteta na Ilinoĭs, analizira danni ot nad 700 000 amerikanski veterani na vŭzrast ot 40 do 99 godini. Toĭ definira osem navika kato zdravosloven nachin na zhivot: da bŭdesh fizicheski aktiven, da ne pushish, da se spravyash dobre sŭs stresa, da se khranish dobre, da ne piesh prekomerni kolichestva alkokhol, da spish dobre i redovno, da poddŭrzhash polozhitelni sotsialni vzaimootnosheniya i da ne izpolzvash opioidi - da si zavisim ot bolkouspokoyavashti. „Byakhme naistina iznenadani kolko mnogo bikhte mogli da spechelite, kato vŭvedete edin, dva, tri ili vsichkite osem faktora v nachina na zhivot“, tsitira Nguen v izyavlenie na Amerikanskoto druzhestvo po khranene. Naĭ-golemite riskovi faktori sa niskata fizicheska aktivnost, zavisimostta ot opioidni bolkouspokoyavashti i tyutyunopusheneto. Vseki ot tezi faktori e svŭrzan s povishen risk ot smŭrt ot 30 do 45 protsenta po vreme na perioda na izsledvaneto. Kolkoto po-rano, tolkova po-dobre, no dori i da napravite samo malka promyana na 40-te, 50-te ili 60-te godini, tya vse oshte e ot polza. Xuan-Mai Nguyen ot Universiteta na Ilinoĭs Loshoto spravyane sŭs stresa, visokata konsumatsiya na alkokhol, nezdravoslovnata dieta i loshata khigiena na sŭnya uvelichavat riska ot smŭrt s okolo 20 protsenta, dokato lipsata na dobri sotsialni kontakti uvelichava riska ot smŭrt s pet protsenta. Lekarite ustanovikha, che promyanata kŭm zdravosloven nachin na zhivot uvelichava prodŭlzhitelnostta na zhivota dori v naprednala vŭzrast. „Kolkoto po-rano, tolkova po-dobre, no dori i da napravite samo malka promyana na 40-te, 50-te ili 60-te si godini, tya vse oshte e ot polza“, podchertava Nguen. Zamyanata na tova edno neshto mozhe da vi pomogne da zhiveete po-dŭlgo! Dannite ot prouchvaneto idvat ot Programata za milioni veterani, natsionalna izsledovatelska programa na SASHT, koyato izuchava kak genite, nachinŭt na zhivot i voenniyat opit vliyayat vŭrkhu zdraveto i blagosŭstoyanieto na bivshiya voenen personal. Analizŭt na Nguen i kolegite mu razglezhda danni ot 719 147 veterani, sŭbrani ot 2011 do 2019 g. Prevantivno namalete sobstveniya si risk ot rak Nachinŭt na zhivot sŭshto igrae vazhna rolya za namalyavane na riska ot rak. Spored Svetovnata zdravna organizatsiya (SZO) riskovite faktori za rak vklyuchvat alkokhol, niska fizicheska aktivnost, nezdravoslovna dieta, zatlŭstyavane, cherveno i preraboteno meso, sladki napitki, konsumatsiya na tyutyun i ultravioletova radiatsiya. Prouchvane na Sŭyuza za mezhdunaroden kontrol na raka (UICC) ustanovi, che v deset razviti strani s visoki dokhodi sredno edna treta ot anketiranite ne sledvat preporŭkite za preventsiya na raka. Prouchvanite dŭrzhavi sa Avstraliya, Germaniya, Frantsiya, Velikobritaniya, Izrael, Yaponiya, Kanada, Shvetsiya, Ispaniya i SASHT. Khorata v Yaponiya sa naĭ-malko informirani „Vazhno e da se razbere dali khorata ne predpriemat deĭstviya, za da namalyat lichniya si risk ot rak, zashtoto ne znayat za riskovite faktori, ili ne predpriemat deĭstviya, vŭpreki che poznavat riskovite faktori“, kaza Prisivel Karera ot Natsionalnata sluzhba za preventsiya na raka tsentŭr, spored izyavlenie na Germanskiya tsentŭr za izsledvane na raka (DKFZ) v Khaĭdelberg. Eto zashto, zaedno s kolegata si ot DKFZ Silviya Kalderatso, tya analizira dannite ot prouchvaneto na UICC po otnoshenie na sŭstoyanieto na znaniyata za riskovite faktori za rak. Te ustanovikha, che kogato broyat na khorata, koito sa dobre informirani za riskovite faktori za rak, se uvelichi s edin protsenten punkt, broyat na khorata, koito predpriemat stŭpki za namalyavane na riska, se uvelichava sredno s 0,169 protsentni punkta. Khorata v Yaponiya sa naĭ-malko informirani i e naĭ-malko veroyatno da se angazhirat s preventsiya na raka. No dori v Germaniya respondentite sa imali pod srednite poznaniya za riskovite faktori za rak. „V Germaniya okolo 40 protsenta ot vsichki sluchai na rak se schitat za predotvratimi – chrez zdravosloven nachin na zhivot i izpolzvane na vaksinatsii“, kazva Karera.