Малайка Михамбо печели олимпийско злато за Германия в скока на дължина

Остава последният опит на Малайка Михамбо. Последен опит, последен скок, за да си осигури златото след два невалидни опита във финала на скока на дължина на Олимпийските игри в Токио. 27-годишната състезателка се класира на бронзово място след водещата американка Бритни Рийз и Есе Бруме от Нигерия. Необходим е скок от седем метра. Тя анимира малцината зрители да ръкопляскат, тръгва, скача, лети и лети - точно до седем метра и до върха. На стадиона се разнася мърморене. Започва чакането, тя прикляква и наблюдава последните двама скачачи. В 12:12 ч. местно време в Токио остър вик отекна на олимпийския стадион. Михамбо го е направил. Злато! Тогава в очите ѝ се появяват сълзи. Четвъртият състезател в Рио печели седмото злато за Германия на игрите в Токио. И това след година, в която дълго време е търсила. В него тя е измъчвана от съмнения в себе си. И в която първоначално се бори с ролята на голямата златна надежда на Германия. "Викът, сълзите - това беше облекчението, разбира се, и радостта. Чувство, което трудно мога да опиша, защото този път беше толкова труден и каменист", казва тя след това в катакомбите на стадиона. "Благодарна съм, че сега мога да стоя тук като най-добрата версия на себе си и да й се наслаждавам. Това е смирено чувство на щастие, защото знаех, че това не е даденост." Златото на Михамбо от Европейското първенство през 2018 г. и титлата ѝ от Световното първенство през 2019 г., която тя спечели с невероятен скок от 7,30 метра, я превърнаха в новата звезда на германската атлетика и тя беше обявена за атлет на годината в Германия два пъти подред. Тежестта на олимпийския фаворит и тежестта на очакванията обаче сринаха всичко това. "Мислих доста за това какво ще ми причини тази нова роля, как бих искала да се справя с нея", каза тя в интервю за WELT малко преди игрите и открито призна: "Трябва да кажа, че в началото не ми беше толкова лесно. Имах чувството, че от ловец ставам преследван." Преди това тя беше една от многото. Сега тя се бе възкачила на върха. "Чувството, че трябва да защитавам тази позиция, беше ново и непознато. Но се научих да се справям по-добре с това и да се отървавам от него." Заминавайки за Токио, тя не се смята за голямата фаворитка. Също така, защото през този сезон тя имаше някои проблеми. Кръстопът с преобръщане и изкачване Нещото с разбега не работеше от дълго време. След контузия през 2020 г. Михамбо съкрати разбега си от 20 на 16 крачки, но малко преди Олимпийските игри трудно влезе в правилния ритъм на 40 метра. "В началото на годината беше наистина напрегнато, имаше много спадове", казва тя. "Опитах се да направя всичко възможно, но просто не успях да продължа оттам, откъдето бях тръгнала през 2019 г. Тогава се появиха много съмнения в себе си." Това беше ситуация, която за нея не отговаряше на външните очаквания. Как можеше да мисли за злато, когато в момента се бореше толкова много? "Всъщност мисля, че се чувствах неудобно не заради това, че бях фаворит сам по себе си, а защото не можех да се справя с тази роля заради проблемите ми със зъбите", казва Михамбо. След това, когато нещата започнаха да се развиват в правилната посока, през юни доверието и увереността се върнаха. В неделната квалификация тя обяви, че търсенето на оптималното й потегляне е приключило. "Много съм щастлива, че най-накрая се получи", каза Михамбо за третия си опит на 6,98 м. "Това беше първият скок, който се появи на дъската от половин година насам." Само сръбкинята Ивана Шпанович скочи повече в квалификацията (7.00). На финала Михамбо постигна 6,83 м в първия си опит и остана втора след нигерийката Есе Бруме (6,97). Въпреки че веднага след това успя да подобри постижението си до 6,95 м, американката Бритни Рийз също прелетя до разстоянието на Бруме в третия си опит. Трето място на полувремето. Трябваше да се направи най-добър скок - но в четвъртия опит времето и ритъмът не бяха правилни. Михамбо мина през него. При петия опит тя се престарава. Оставаше ѝ само един шанс. Със здрави нерви и несравнимо хладнокръвие тя скочи точно до седемте метра в последния си опит. Михамбо можеше само да наблюдава, но не и да се намесва. "За мен беше лош момент да чакам", казва тя. 27-годишната жена се опитва да се успокои, но не може. "Просто знаех, че седемте метра могат да бъдат победени. И когато знаете, че сте оставили 19 сантиметра на дъската, не носите това спокойно чувство. Помислих си: "О, боже, това достатъчно ли е в крайна сметка?" Беше достатъчно. И цялото напрежение отпадна.