„Svivane“ v Rusiya – Putin vodi stranata v ikonomika na nedostig

СВЯТ „Свиване“ в Русия – Путин води страната в икономика на недостиг Томас Майер - преди 11 часа Съзвездието от слаба икономика с растяща инфлация, позната от 70-те години на миналия век, за която беше намерен терминът „стагфлация“, вече беше създадена по време на кризата с Корона. Фискалната подкрепа за съвкупното търсене, финансирана от емитирането на нови пари, се срещна с ограничено предлагане и тласна нагоре потребителските цени. Войната в Украйна за пореден път засили „стагфлационния“ импулс в Европа. За сравнение, Русия вероятно ще преживее още по-драматично развитие, което би могло да се нарече „свиване“. През 1973 г. Войната на Йом Кипур и свързаното с нея петролно ембарго от арабските страни предизвикаха експлозия в цените на петрола. Увеличението на потребителските цени доведе до увеличение на заплатите, което доведе до по-високи цени. Спиралата цена-заплата-цена през десетилетието би била невъзможна, ако централните банки не бяха допуснали огромно разширяване на паричното предлагане. Дори днес преживяваме експлозия в цените на суровините, което води до по-високи потребителски цени. В САЩ заплатите вече се покачват, а скоро ще последват и европейските стандартни заплати. Както през 70-те години на миналия век, създателите на паричната политика игнорират появата на паричен надвес. От 2015 г. номиналният брутен вътрешен продукт (БВП) в еврозоната се е повишил с 20 процента, докато паричното предлагане M3, което Европейската централна банка (ЕЦБ) използваше да вземе предвид, се е повишило с 45 процента. И в Русия икономиката е пълна с пари Ако разликата не се трупа или реалният БВП не расте съответно, излишните пари ще поддържат инфлацията висока за дълго време. Но на неотдавнашната си пресконференция президентът на ЕЦБ Кристин Лагард не каза нищо за развитието на паричното предлагане - и никой не го поиска. И в Русия икономиката е пълна с пари. Реалният БВП почти не нараства от 2015 г., докато номиналният БВП се е увеличил с 59 процента поради високата инфлация. Тъй като паричното предлагане се е увеличило с цели 135 процента, паричният надвес е дори по-голям, отколкото в еврозоната. Докато държавата беше доста пестелива, ръстът на вземанията от други страни и в частност на заемите на частни домакинства доведоха до създаването на пари. Обратно, паричните средства в обръщение и банковите депозити на инвестиционни компании са се увеличили значително. В резултат на санкциите местното производство сега се свива и много вносни стоки вече не се предлагат. Силно намаленото предлагане отговаря на търсенето, надуто от големи парични наличности. Резултатът вероятно ще бъде галопираща инфлация. Инфлацията удря икономически слабите и подкопава доверието в държавните пари и в крайна сметка в самата държава.Това приканва политиците да действат. Цените са ограничени – за енергията у нас и за хляба в бедните страни. Това струва на държавата много пари, които централната банка печата, защото няма собствени резерви и за да избегне по-високите лихви. Маховикът на инфлацията продължава да се върти. Ако нещата станат наистина зле – а това може да се случи в Русия – държавата замразява всички цени. След това разходите за придобиване на стоки се извършват под формата на време за изчакване. Президентът Путин мечтае да възроди съветската империя. От тази мечта вероятно ще успее само възстановяването на съветската икономика с недостиг. Томас Майер е основател на изследователския институт Flossbach von Storch. SVYAT „Svivane“ v Rusiya – Putin vodi stranata v ikonomika na nedostig Tomas Maĭer - predi 11 chasa Sŭzvezdieto ot slaba ikonomika s rastyashta inflatsiya, poznata ot 70-te godini na minaliya vek, za koyato beshe nameren terminŭt „stagflatsiya“, veche beshe sŭzdadena po vreme na krizata s Korona. Fiskalnata podkrepa za sŭvkupnoto tŭrsene, finansirana ot emitiraneto na novi pari, se sreshtna s ogranicheno predlagane i tlasna nagore potrebitelskite tseni. Voĭnata v Ukraĭna za poreden pŭt zasili „stagflatsionniya“ impuls v Evropa. Za sravnenie, Rusiya veroyatno shte prezhivee oshte po-dramatichno razvitie, koeto bi moglo da se nareche „svivane“. Prez 1973 g. Voĭnata na Ĭom Kipur i svŭrzanoto s neya petrolno embargo ot arabskite strani predizvikakha eksploziya v tsenite na petrola. Uvelichenieto na potrebitelskite tseni dovede do uvelichenie na zaplatite, koeto dovede do po-visoki tseni. Spiralata tsena-zaplata-tsena prez desetiletieto bi bila nevŭzmozhna, ako tsentralnite banki ne byakha dopusnali ogromno razshiryavane na parichnoto predlagane. Dori dnes prezhivyavame eksploziya v tsenite na surovinite, koeto vodi do po-visoki potrebitelski tseni. V SASHT zaplatite veche se pokachvat, a skoro shte posledvat i evropeĭskite standartni zaplati. Kakto prez 70-te godini na minaliya vek, sŭzdatelite na parichnata politika ignorirat poyavata na parichen nadves. Ot 2015 g. nominalniyat bruten vŭtreshen produkt (BVP) v evrozonata se e povishil s 20 protsenta, dokato parichnoto predlagane M3, koeto Evropeĭskata tsentralna banka (ETSB) izpolzvashe da vzeme predvid, se e povishilo s 45 protsenta. I v Rusiya ikonomikata e pŭlna s pari Ako razlikata ne se trupa ili realniyat BVP ne raste sŭotvetno, izlishnite pari shte poddŭrzhat inflatsiyata visoka za dŭlgo vreme. No na neotdavnashnata si preskonferentsiya prezidentŭt na ETSB Kristin Lagard ne kaza nishto za razvitieto na parichnoto predlagane - i nikoĭ ne go poiska. I v Rusiya ikonomikata e pŭlna s pari. Realniyat BVP pochti ne narastva ot 2015 g., dokato nominalniyat BVP se e uvelichil s 59 protsenta poradi visokata inflatsiya. Tŭĭ kato parichnoto predlagane se e uvelichilo s tseli 135 protsenta, parichniyat nadves e dori po-golyam, otkolkoto v evrozonata. Dokato dŭrzhavata beshe dosta pesteliva, rŭstŭt na vzemaniyata ot drugi strani i v chastnost na zaemite na chastni domakinstva dovedokha do sŭzdavaneto na pari. Obratno, parichnite sredstva v obrŭshtenie i bankovite depoziti na investitsionni kompanii sa se uvelichili znachitelno. V rezultat na sanktsiite mestnoto proizvodstvo sega se sviva i mnogo vnosni stoki veche ne se predlagat. Silno namalenoto predlagane otgovarya na tŭrseneto, naduto ot golemi parichni nalichnosti. Rezultatŭt veroyatno shte bŭde galopirashta inflatsiya. Inflatsiyata udrya ikonomicheski slabite i podkopava doverieto v dŭrzhavnite pari i v kraĭna smetka v samata dŭrzhava.Tova prikanva polititsite da deĭstvat. Tsenite sa ogranicheni – za energiyata u nas i za khlyaba v bednite strani. Tova struva na dŭrzhavata mnogo pari, koito tsentralnata banka pechata, zashtoto nyama sobstveni rezervi i za da izbegne po-visokite likhvi. Makhovikŭt na inflatsiyata prodŭlzhava da se vŭrti. Ako neshtata stanat naistina zle – a tova mozhe da se sluchi v Rusiya – dŭrzhavata zamrazyava vsichki tseni. Sled tova razkhodite za pridobivane na stoki se izvŭrshvat pod formata na vreme za izchakvane. Prezidentŭt Putin mechtae da vŭzrodi sŭvet·skata imperiya. Ot tazi mechta veroyatno shte uspee samo vŭzstanovyavaneto na sŭvet·skata ikonomika s nedostig. Tomas Maĭer e osnovatel na izsledovatelskiya institut Flossbach von Storch.