Premier - Shvetsiya veche ne e neutralna

Ройтерс Премиер - Швеция вече не е неутрална преди 2 ч Берлин, 28 март (Ройтерс) – С оглед на възможна руска заплаха, шведският премиер Магдалена Андерсон също подчерта от държавите от ЕС, че страната й ще се намеси след това с военна намеса. „Откакто се присъединихме към ЕС, ние вече не сме наистина неутрални“, каза тя в понеделник след среща с канцлера Олаф Шолц. В ЕС има задължение за предоставяне на помощ, Швеция също ще помага на партньорите си военно при спешни случаи. Досега Швеция просто не беше член на отбранителен алианс като НАТО. Но сега има вътрешна политическа дискусия дали това трябва да се промени. Ситуацията със сигурността в Балтийския регион се влошава от дълго време. Страната многократно се оплаква, че неизвестни подводници - вероятно от Русия - проникват в суверенни води на Швеция. Андерсън обяви, че Швеция ще увеличи военните си разходи до два процента от икономическата продукция. Това е целта и на страните от НАТО. Шолц подчерта, че клаузата за помощ от ЕС не е празно обещание. „Когато се свежда до това, това също е нещо, на което можете да разчитате“, каза той. В договора на ЕС е закотвена клауза, която предвижда взаимна защита в случай на атаки. НАТО предвижда и задължение за оказване на помощ. Roĭters Premier - Shvetsiya veche ne e neutralna predi 2 ch Berlin, 28 mart (Roĭters) – S ogled na vŭzmozhna ruska zaplakha, shvedskiyat premier Magdalena Anderson sŭshto podcherta ot dŭrzhavite ot ES, che stranata ĭ shte se namesi sled tova s voenna namesa. „Otkakto se prisŭedinikhme kŭm ES, nie veche ne sme naistina neutralni“, kaza tya v ponedelnik sled sreshta s kantslera Olaf Sholts. V ES ima zadŭlzhenie za predostavyane na pomosht, Shvetsiya sŭshto shte pomaga na partn’orite si voenno pri speshni sluchai. Dosega Shvetsiya prosto ne beshe chlen na otbranitelen alians kato NATO. No sega ima vŭtreshna politicheska diskusiya dali tova tryabva da se promeni. Situatsiyata sŭs sigurnostta v Baltiĭskiya region se vloshava ot dŭlgo vreme. Stranata mnogokratno se oplakva, che neizvestni podvodnitsi - veroyatno ot Rusiya - pronikvat v suverenni vodi na Shvetsiya. Andersŭn obyavi, che Shvetsiya shte uvelichi voennite si razkhodi do dva protsenta ot ikonomicheskata produktsiya. Tova e tselta i na stranite ot NATO. Sholts podcherta, che klauzata za pomosht ot ES ne e prazno obeshtanie. „Kogato se svezhda do tova, tova sŭshto e neshto, na koeto mozhete da razchitate“, kaza toĭ. V dogovora na ES e zakotvena klauza, koyato predvizhda vzaimna zashtita v sluchaĭ na ataki. NATO predvizhda i zadŭlzhenie za okazvane na pomosht.