Gost statiya ot Akhmad Mansur - Absurdno nevezhestvo! Merkel ne vizhda vinata v bezhantsite, a v nas

Гост статия от Ахмад Мансур - Абсурдно невежество! Меркел не вижда вината в бежанците, а в нас ФОКУС-онлайн-Ахмад Мансур • 18 часа • 4 минути време за четене 9 септември 2015 г., Берлин: Канцлерът Ангела Меркел (ХДС) се снима с бежанец за селфи след посещение в център за първоначално приемане на търсещи убежище. Дори три години след напускането си от канцлерството Ангела Меркел не отразява критично едно от важните си решения. Нейната позиция относно решението да не се затварят границите за бежанци през 2015 г. не се е променила. Дори поглеждайки назад, Ангела Меркел не си позволява да се съмнява в моралната дилема на онова време. Особено впечатляващо е тяхното разбиране за интеграцията като задължение на приемащото общество. Очакванията за по-задълбочено осмисляне на тази тема така или иначе не бяха големи - и все пак човек остава разочарован. Меркел, границата и бежанците Изминаха повече от девет години, откакто Меркел взе историческото решение да не затваря границите за бежанци. Тогава настроението в Германия беше различно: хиляди стояха на гарите с надписи като „Добре дошли“, хвърляха плюшени мечета и предлагаха да придружат бежанците – дори да ги приемат в собствените си четири стени. Германия искаше да покаже на света, че е отворено, толерантно общество, готово да поеме отговорност и да живее човечеството. Но оттогава се случиха много неща. Много от бежанците са намерили нов дом в Германия, но много други са пристигнали физически, но не и емоционално. Дебатите за престъпността, сексуалните посегателства в новогодишната нощ на 2015 г. в Кьолн, антисемитизма и ислямизма оказаха голямо влияние върху общественото възприятие. Депортациите, граничният контрол, претоварените общини и намаляващото социално приемане доминират дискусията за миграцията днес. Германия е по-разединена от всякога Първоначалният ентусиазъм се превърна в разочарование. Еуфорията и колективната ангажираност от 2015 г. отстъпиха място на дълбоки социални разделения. Що се отнася до въпроса как да се справи с миграцията, Германия сега е по-разединена от всякога. Реалността отдавна ни изпревари! Фактът, че алчни, безскрупулни контрабандисти сега решават кой да получи убежище тук, повдига въпроси. Съществува и проблемът, че самоличността на търсещите убежище трудно може да бъде изяснена, ако липсват паспорти и документи. А онези, които наистина се нуждаят от закрила, особено жените и децата, в момента имат малък шанс да стигнат до Европа като търсещи убежище. Днес знаем, че депортирането е възможно само в ограничена степен и че през 2015 г. много хора се възползваха от объркващата, неясна ситуация, за да стигнат до Федералната република от сигурни трети страни. Привлечени от просперитета, работата и социалната държава, много хора все още пътуват през съседните страни. Около десет години по-късно е кристално ясно: трябва да погледнем много по-добре и да решим кой, защо и откъде идва в страната. Статистиката за престъпността показва тревожни тенденции Предупредителните сигнали се увеличават от години. Органите за сигурност също са критични към решението тогава. Що се отнася до миграционната политика, политиците по света говорят за исторически грешки, които Германия прави от 2015 г. до днес. Статистиката за престъпността показва тревожни тенденции, като в същото време у много хора нараства субективното усещане за несигурност. Нарастването на антисемитските нагласи сред населението всъщност е измеримо, особено след 7 октомври 2023 г. Училищата са пренатоварени и еврейските общности вече не се чувстват адекватно защитени. Това върви ръка за ръка с увеличаването на ислямистката радикализация - включително сред бежанците: реални проблеми, които трябва да бъдат разгледани открито. Воденето на този дебат чисто морално, както прави сега Меркел с книгата си „Свобода“ – черно и бяло, добро и зло – няма да доведе доникъде. Страховете и тревогите не трябва да бъдат табу. Не помага рефлексивно да се обвиняват всички, които критикуват миграционната политика в „расизъм“. Необходима е смелостта на всички демократи да отговорят на тези въпроси, също и за да спрат да улесняват издигането на десните радикални сили. Защото безмълвието, което Меркел и нейните поддръжници създадоха, представяйки решението й за безалтернатива на миграцията като единствен морален отговор, води до радикализация в обществото. Радикализация, която става все по-видима всеки ден. Меркел: Интеграцията е отговорност на обществото на мнозинството По този въпрос Меркел изглежда странно вчерашна, като някой, който е заседнал през 2015 г. и не е следил обществения дебат в Германия през последните години. Днес части от Зелените и ГСДП са ги изпреварили отдясно по този въпрос. Gost statiya ot Akhmad Mansur - Absurdno nevezhestvo! Merkel ne vizhda vinata v bezhantsite, a v nas FOKUS-onlaĭn-Akhmad Mansur • 18 chasa • 4 minuti vreme za chetene 9 septemvri 2015 g., Berlin: Kantslerŭt Angela Merkel (KHDS) se snima s bezhanets za selfi sled poseshtenie v tsentŭr za pŭrvonachalno priemane na tŭrseshti ubezhishte. Dori tri godini sled napuskaneto si ot kantslerstvoto Angela Merkel ne otrazyava kritichno edno ot vazhnite si resheniya. Neĭnata pozitsiya otnosno reshenieto da ne se zatvaryat granitsite za bezhantsi prez 2015 g. ne se e promenila. Dori poglezhdaĭki nazad, Angela Merkel ne si pozvolyava da se sŭmnyava v moralnata dilema na onova vreme. Osobeno vpechatlyavashto e tyakhnoto razbirane za integratsiyata kato zadŭlzhenie na priemashtoto obshtestvo. Ochakvaniyata za po-zadŭlbocheno osmislyane na tazi tema taka ili inache ne byakha golemi - i vse pak chovek ostava razocharovan. Merkel, granitsata i bezhantsite Izminakha poveche ot devet godini, otkakto Merkel vze istoricheskoto reshenie da ne zatvarya granitsite za bezhantsi. Togava nastroenieto v Germaniya beshe razlichno: khilyadi stoyakha na garite s nadpisi kato „Dobre doshli“, khvŭrlyakha plyusheni mecheta i predlagakha da pridruzhat bezhantsite – dori da gi priemat v sobstvenite si chetiri steni. Germaniya iskashe da pokazhe na sveta, che e otvoreno, tolerantno obshtestvo, gotovo da poeme otgovornost i da zhivee chovechestvoto. No ottogava se sluchikha mnogo neshta. Mnogo ot bezhantsite sa namerili nov dom v Germaniya, no mnogo drugi sa pristignali fizicheski, no ne i emotsionalno. Debatite za prestŭpnostta, seksualnite posegatelstva v novogodishnata nosht na 2015 g. v K’oln, antisemitizma i islyamizma okazakha golyamo vliyanie vŭrkhu obshtestvenoto vŭzpriyatie. Deportatsiite, granichniyat kontrol, pretovarenite obshtini i namalyavashtoto sotsialno priemane dominirat diskusiyata za migratsiyata dnes. Germaniya e po-razedinena ot vsyakoga Pŭrvonachalniyat entusiazŭm se prevŭrna v razocharovanie. Euforiyata i kolektivnata angazhiranost ot 2015 g. ot·stŭpikha myasto na dŭlboki sotsialni razdeleniya. Shto se otnasya do vŭprosa kak da se spravi s migratsiyata, Germaniya sega e po-razedinena ot vsyakoga. Realnostta otdavna ni izprevari! Faktŭt, che alchni, bezskrupulni kontrabandisti sega reshavat koĭ da poluchi ubezhishte tuk, povdiga vŭprosi. Sŭshtestvuva i problemŭt, che samolichnostta na tŭrseshtite ubezhishte trudno mozhe da bŭde izyasnena, ako lipsvat pasporti i dokumenti. A onezi, koito naistina se nuzhdayat ot zakrila, osobeno zhenite i detsata, v momenta imat malŭk shans da stignat do Evropa kato tŭrseshti ubezhishte. Dnes znaem, che deportiraneto e vŭzmozhno samo v ogranichena stepen i che prez 2015 g. mnogo khora se vŭzpolzvakha ot obŭrkvashtata, neyasna situatsiya, za da stignat do Federalnata republika ot sigurni treti strani. Privlecheni ot prosperiteta, rabotata i sotsialnata dŭrzhava, mnogo khora vse oshte pŭtuvat prez sŭsednite strani. Okolo deset godini po-kŭsno e kristalno yasno: tryabva da poglednem mnogo po-dobre i da reshim koĭ, zashto i otkŭde idva v stranata. Statistikata za prestŭpnostta pokazva trevozhni tendentsii Predupreditelnite signali se uvelichavat ot godini. Organite za sigurnost sŭshto sa kritichni kŭm reshenieto togava. Shto se otnasya do migratsionnata politika, polititsite po sveta govoryat za istoricheski greshki, koito Germaniya pravi ot 2015 g. do dnes. Statistikata za prestŭpnostta pokazva trevozhni tendentsii, kato v sŭshtoto vreme u mnogo khora narastva subektivnoto useshtane za nesigurnost. Narastvaneto na antisemit·skite naglasi sred naselenieto vsŭshtnost e izmerimo, osobeno sled 7 oktomvri 2023 g. Uchilishtata sa prenatovareni i evreĭskite obshtnosti veche ne se chuvstvat adekvatno zashtiteni. Tova vŭrvi rŭka za rŭka s uvelichavaneto na islyamistkata radikalizatsiya - vklyuchitelno sred bezhantsite: realni problemi, koito tryabva da bŭdat razgledani otkrito. Vodeneto na tozi debat chisto moralno, kakto pravi sega Merkel s knigata si „Svoboda“ – cherno i byalo, dobro i zlo – nyama da dovede donikŭde. Strakhovete i trevogite ne tryabva da bŭdat tabu. Ne pomaga refleksivno da se obvinyavat vsichki, koito kritikuvat migratsionnata politika v „rasizŭm“. Neobkhodima e smelostta na vsichki demokrati da otgovoryat na tezi vŭprosi, sŭshto i za da sprat da ulesnyavat izdiganeto na desnite radikalni sili. Zashtoto bezmŭlvieto, koeto Merkel i neĭnite poddrŭzhnitsi sŭzdadokha, predstavyaĭki reshenieto ĭ za bezalternativa na migratsiyata kato edinstven moralen otgovor, vodi do radikalizatsiya v obshtestvoto. Radikalizatsiya, koyato stava vse po-vidima vseki den. Merkel: Integratsiyata e otgovornost na obshtestvoto na mnozinstvoto Po tozi vŭpros Merkel izglezhda stranno vcherashna, kato nyakoĭ, koĭto e zasednal prez 2015 g. i ne e sledil obshtestveniya debat v Germaniya prez poslednite godini. Dnes chasti ot Zelenite i GSDP sa gi izprevarili otdyasno po tozi vŭpros.