Avtor na ravninata: Erikh Kestner po vreme na natsionalsotsializma

Tagesspiegel Автор на равнината: Ерих Кестнер по време на националсоциализма Статия от Гизела Трамс • 21 часа Когато нацистите взеха властта, успешният писател Кестнер реши да остане в Германия. Тобиас Лемкул изследва причините в новата си книга. В документалния филм на Доминик Граф за автори, останали в Германия по време на нацистката ера, Флориан Илиес изброява най-важните: Бен, Кестнер, Фалада и продължава: „Най-интересният е Кестнер.“ След като прочетете книгата на Тобиас Лемкул, ще видите Илиес Съгласен. Кестнер избягва всички етикети и многократно се доказва като не просто „двойник“, а многократен Ерих. В съответствие със заглавието Лемкюл започва с изследване на мотива за двойника в текстовете на Кестнер. Втората глава се казва „Животът, маскен бал“. Романтичните времена, в които „истинският аз” се появяваше след падането на маските, обаче, вече отминаха. И този автор веднага разбра, че силните на „Третия райх” ходят без маски и действат откровено брутално. Ерих Кестнер беше една година по-възрастен от века. През двадесетте години той направи бърза кариера, не само чрез детски книги, но и със закачлива поезия (все още популярна днес за всички поводи), пиеси, сценарии, сатири, рецензии - писател с удивителна продуктивност, който превъзхождаше почти всички области, за които се претендираше . Преди да дойде на власт, той се подиграва на нацистите в стихове и кабаретни текстове, така че през 1933 г. веднага е включен в списъка на „негерманските“ автори и става свидетел със собствените си очи как SA хвърля книгите му в огъня. - всички с изключение на "Емил и детективите", публикувана през 1929 г., направена във филм през 1931 г. и толкова популярна, че книгата защитава автора още няколко години, преди да бъде също забранена през 1936 г. Кестнер се подиграва на нацистите. Защо Кестнер все още остава в Берлин, защо не емигрира? И как успя да оцелее удобно въпреки ранната забрана за публикуване? Как излезе от дванадесет години диктатура? Като модел за подражание или с тъмни петна или и двете? В елегантния портрет на Lehmkuhl това се чете като вълнуваща история без трагични кулминации; такъв живот също е бил възможен. Без процес на развитие, без идеологическа надстройка. Задълбочено проучена, книгата описва изобретателността на бившия звезден автор да си изкарва прехраната, без да става открит сътрудник, но и без да става мъченик. „Той нямаше естетическа или идеологическа надстройка“, заявява Lehmkuhl. „Кестнер беше, ако щете, автор на равнината.“ В това той приличаше на своите читатели, които искаха да спасят кожата си и, ако е възможно, това, което разбираха под благоприличие. Кестнер си остана разочарованият, сантиментално настроен скептик, какъвто беше; не се случи никакъв процес на развитие. Не виждаше причина да пребледнява като господин К. на Брехт. Така шегата на Кестнер отново е изключително успешна след войната. В наследството няма чернови на големия роман за годините на диктатурата, който той предполага, че е възнамерявал да напише. Тъмната страна, която той също има, идва от личния му живот: Кестнер и неговата „майка“, това е достатъчно ужасно. Лемкюл не драматизира, пише чувствително и тактично, прави диференцирани преценки и се въздържа от ярка защита. Kästner беше и е популярен - не на последно място защото успя да премине. Tagesspiegel Avtor na ravninata: Erikh Kestner po vreme na natsionalsotsializma Statiya ot Gizela Trams • 21 chasa Kogato natsistite vzekha vlastta, uspeshniyat pisatel Kestner reshi da ostane v Germaniya. Tobias Lemkul izsledva prichinite v novata si kniga. V dokumentalniya film na Dominik Graf za avtori, ostanali v Germaniya po vreme na natsistkata era, Florian Ilies izbroyava naĭ-vazhnite: Ben, Kestner, Falada i prodŭlzhava: „Naĭ-interesniyat e Kestner.“ Sled kato prochetete knigata na Tobias Lemkul, shte vidite Ilies Sŭglasen. Kestner izbyagva vsichki etiketi i mnogokratno se dokazva kato ne prosto „dvoĭnik“, a mnogokraten Erikh. V sŭotvet·stvie sŭs zaglavieto Lemkyul zapochva s izsledvane na motiva za dvoĭnika v tekstovete na Kestner. Vtorata glava se kazva „Zhivotŭt, masken bal“. Romantichnite vremena, v koito „istinskiyat az” se poyavyavashe sled padaneto na maskite, obache, veche otminakha. I tozi avtor vednaga razbra, che silnite na „Tretiya raĭkh” khodyat bez maski i deĭstvat otkroveno brutalno. Erikh Kestner beshe edna godina po-vŭzrasten ot veka. Prez dvadesette godini toĭ napravi bŭrza kariera, ne samo chrez det·ski knigi, no i sŭs zakachliva poeziya (vse oshte populyarna dnes za vsichki povodi), piesi, stsenarii, satiri, retsenzii - pisatel s udivitelna produktivnost, koĭto prevŭzkhozhdashe pochti vsichki oblasti, za koito se pretendirashe . Predi da doĭde na vlast, toĭ se podigrava na natsistite v stikhove i kabaretni tekstove, taka che prez 1933 g. vednaga e vklyuchen v spisŭka na „negermanskite“ avtori i stava svidetel sŭs sobstvenite si ochi kak SA khvŭrlya knigite mu v ogŭnya. - vsichki s izklyuchenie na "Emil i detektivite", publikuvana prez 1929 g., napravena vŭv film prez 1931 g. i tolkova populyarna, che knigata zashtitava avtora oshte nyakolko godini, predi da bŭde sŭshto zabranena prez 1936 g. Kestner se podigrava na natsistite. Zashto Kestner vse oshte ostava v Berlin, zashto ne emigrira? I kak uspya da otselee udobno vŭpreki rannata zabrana za publikuvane? Kak izleze ot dvanadeset godini diktatura? Kato model za podrazhanie ili s tŭmni petna ili i dvete? V elegantniya portret na Lehmkuhl tova se chete kato vŭlnuvashta istoriya bez tragichni kulminatsii; takŭv zhivot sŭshto e bil vŭzmozhen. Bez protses na razvitie, bez ideologicheska nadstroĭka. Zadŭlbocheno prouchena, knigata opisva izobretatelnostta na bivshiya zvezden avtor da si izkarva prekhranata, bez da stava otkrit sŭtrudnik, no i bez da stava mŭchenik. „Toĭ nyamashe esteticheska ili ideologicheska nadstroĭka“, zayavyava Lehmkuhl. „Kestner beshe, ako shtete, avtor na ravninata.“ V tova toĭ prilichashe na svoite chitateli, koito iskakha da spasyat kozhata si i, ako e vŭzmozhno, tova, koeto razbirakha pod blagoprilichie. Kestner si ostana razocharovaniyat, santimentalno nastroen skeptik, kakŭvto beshe; ne se sluchi nikakŭv protses na razvitie. Ne vizhdashe prichina da preblednyava kato gospodin K. na Brekht. Taka shegata na Kestner otnovo e izklyuchitelno uspeshna sled voĭnata. V nasledstvoto nyama chernovi na golemiya roman za godinite na diktaturata, koĭto toĭ predpolaga, che e vŭznameryaval da napishe. Tŭmnata strana, koyato toĭ sŭshto ima, idva ot lichniya mu zhivot: Kestner i negovata „maĭka“, tova e dostatŭchno uzhasno. Lemkyul ne dramatizira, pishe chuvstvitelno i taktichno, pravi diferentsirani pretsenki i se vŭzdŭrzha ot yarka zashtita. Kästner beshe i e populyaren - ne na posledno myasto zashtoto uspya da premine.